Биосферен резерват МАНТАРИЦА.

Според първоначалната концепция Биосферният резерват представлява строго охранявана територия с уникална флора и фауна и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на екосистемата. На тяхна база се прави оценка на влиянието, което човешкият вид оказва на природата. В последствие концепцията търпи промени и през 1995 г. се провежда Втори световен конгрес за биосферните резервати в гр. Севиля, Испания, където е приета нова стратегия за биосферните резервати/паркове, която обръща внимание на възможностите за насърчаване на решения за съчетаване на опазването на биологичното разнообразие с устойчивото му използване. По този начин биосферните паркове следва да се превърнат в пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и в областта на устойчивото развитие на местните общности. Създаването на Световна мрежа на биосферните резервати е част от програмата „Човекът и биосферата“, която е приета през 1970 г. от Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Резерват МАНТАРИЦА е разположен  в Западните Родопи, между град Ракитово и връх Голяма Сюткя. Резерватът обхваща местностите Мантарица, Петлите, Кайнаците и др. Резерват Мантарица се простира на надморска височина от 1200 до 1900 м. Релефът е силно разчленен като местността е съставена от обширни пасища и вековни гори, разположени по стръмните склонове.Обявен е за резерват със Заповед № 960 от 8.VI.1968 г. на Министерство на горите и горската промишленост, и за биосферен резерват по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Площта на резервата е включена в границите на потенциална защитена зона “Западни Родопи”, част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Целта за създаването на резервата е да се запазят местообитанията на глухара и вековните смърчови гори. Първоначално територията му била само 300 хектара, но впоследствие е разширен и сега неговата площ е близо 1070 хектара. Основна цел на резервата е опазването на девствените гори от видовете обикновен смърч, ела и бук. Особено важна за резервата е смърчовата гора в областта Петлите, която е на възраст над 140 години. Тази гора е разположена в североизточната част на резервата. Релефът е разчленен, с характерните за родопския пейзаж заравнености, покрити със сочни пасища и горски поляни. Стръмните склонове са обрасли с вековни широколиснтни, смесени и иглолистни гори. В резервата се опазват девствени смесени гори от смърч, ела и бук заедно с богатата им фауна. Първоначално резерватът е обявен с цел опазването на вида глухар, който е застрашен от изчезване, както в България, така и в цяла Европа. Като цяло в резервата най-разнообразен е птичият свят. Освен глухар се срещат още сокол, ястреб, кълвач, скален орел, сойка, сврака, чинка и др. От бозайниците са установени сърна, благороден елен, кафява мечка, вълк, лисица, златка, заек, дива свиня, дива котка и др. На югозапад, близо до биосферен резерват "Мантарица", между 1500 и 2000 м.н.в., е резератът "Беглика", в който се охраняват вековни смърчови гори и множество ендемитни и реликтни растения. В близките му околности е единственото на Балканския полуостров находие на храстовиден очиболец и единственотто за България находище на централно алпийско клинавче. Резерватът попада в защитена зона BG 0001030 „Родопи – Западни” по Директивата за местообитанията и в защитена зона BG 0002063 „Западни Родопи” по Директивата за птиците. През резерват „Мантарица” преминава пътека за посетители, обявена със Заповед № РД-926/07.09.2004 г. на МОСВ, като маршрута е указан на монтирани указателни табели в изходни точки. Дължината ѝ е 3070 m, като необходимото време за преминаване е 1.5 часа, маркирана и е в добро състояние.