Начало

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ В ЧЕПИНСКОТО КОРИТО

Хижа Цепина - Жълта скала - гара Цепина

Хижа Цепина –  Жълтата скала

 

Надморска височина: 1000 метра
Местоположение:
на 5 км. северно от хижа Цепина. Хижа Цепина – м. Мулешки чучур – водоем – покрай Черната скала – партизански лагер Леска бивак– Жълтата скала 

Достъп: от хижа Цепина до Жълтата скала – 6 часа.
Цвят на маркировката – зелен.


Това е подходящ маршрут за гостите на хижата. Той показва изобилието от води и прекрасни гледки.

Маршрут – до гара Цепина.
От Жълтата скала може да се продължи към гара Цепина, но този маршрут е труден и се препоръчва за подготвени туристи. Времето за преминаване на тази отсечка е 2 часа. От хижата до м. Мулешки чучур съвпада с пътеката към гара Цепина и с екопътека “ЦЕПИНА”. След това тръгва по оформена пътека, пресича Каркарийски дол и тръгва по склона сещу крепостта, край Черната скала и лагера Леска бивак. От Жълтата скала туристите могат да се върнат по същия път или да се спуснат през козя пътечка в скалата право надолу към дерето до пресичане на пътеката за гара Цепина, след това по нея да се върнат обратно до хижата.

Исторически и природни забележителности са:

•    Хижа Цепина – има музейна сбирка, сътавена от предмети и фотоси, показващи резултатите от 20–годишните археологически разкопки на крепостта. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, разполага с 8 стаи за спане, 30 легла, трапезария и оборудвана кухня за самостоятелно приготвяне на храна от туристите. Панорамният изглед, който се разкрива от терасите и мястото за барбекю пред хижата са впечатляващи и неповторими.
•    Крепост Цепина – тя е център на автономната родопска област, управлявана от сестриния син на цар Калоян деспот Алексий Слав. Тук той е живял с младата си съпруга Маргарита-Изабела, единствена дъщеря на император Анри Фландърски, брат на Балдуин Фландърски. Цепина е най-важната родопска крепост през XII–XIV век. Легендата разказва, че крепостта е превзета от турците през 1373 год. след 9-месечна обсада, след като бил прекъснат водопровода на мястото, където сега е изградена чешма, наречена Мулешки чучур.
•    Мулешкият чучур - там и днес може да се опита водата, която са пили Черната скала .
•    Партизански лагер Леска бивак.
•    Жълтата скала – едно от най-красивите места в района на рида Каркария. Има няколко етажа като общата им височина е над 100 метра. Там е царството на дивите овци / муфлони/ и на диви кози. Изкачваш се на височината на Цепина, а връх Милеви скали ти изглежда на една ръка разстояние – усещането е незабравимо. За любителите на екстремни преживявания спускането през скалата надолу също ще е незабравимо.


Планински водачи сдружение СУТКЯ

Последна промяна (Вторник, 18 Декември 2012г. 21:27ч.)

 

Ракитово - Цигов чарк

Екопътека “Здраве” (Пътят на Мравките)

 

Надморска височина: 1200 метра
Местоположение: хребет Бърдо /Брегово/, м. Янева скала, центъра на курорт Цигов Чарк, 5 км. югоисточно от Ракитово
Достъп: от центъра на Ракитово до часовникова кула -30 мин.от часовникова кула до Цигов Чарк - 4часа
Цвят на маркировката – Жълт.

Това е пътеката, по която може да се стигне от гр. Ракитово до курорта Цигов чарк по хребета Бърдо. Тя е за всички възрасти, защото е лека и предлага за всеки по нещо:
-    за любителите на историята – крепост Кулата;
-    за възрастните – гъби и множество билки;
-    за децата – възможност да се покатерят на известната Янева скала;
-    а любителите на природата – фотосафари с изглед към връх Сютка, крепостта Цепина, яз. Батак, Чепинската котловина с Велинград и връх Острец.

Алтернативен маршрут – за връщане пеш от  Цигов чарк
Център на курорта Цигов Чарк – м. Янева Скала – м. Пикника – м. Картач – крепост Кулата – центъра на Ракитово
Цвят на маркировката – Червен.

Исторически и природни забележителности по Екопътека  “Здраве” са :
•   Кула Часовника – построена през 1873 г. Както пише краеведът Петър Гелин : ”Часовниковата кула е изградена от майстора Малик Челеби, а негов помощник е калфата Георги Дзигаров от Ракитово, 17-годишен, по-късно станал утвърден майстор-строител. Кулата е с форма на осмоъгълник, покривът й е конусовиден, обшит с ламарина. Каменната зидария е разделена с 11 хоризонтални пояси от осика, поставени през 1 м. Кулата е висока 18.60 м., стените са дебели 0.80 м. Часовниковата кула в Ракитово е една от десетината запазени в България подобни кули от това време. Тя е описана в книгата на инж. Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”.
•   Скалата “Бърдо” – тя е любимо място за разходка на ракитовци. От нея се открива прекрасен изглед към града и Пелевата кула.
•   Местност Пикника – това е място за почивка, за палене на огън, за пикник. Има изглед към яз. Батак и възможност за отклонение от маршрута и отиване до водата.
•   Местност Янева Скала – култово тракийско място по стария път от Бесапара през рида Каркария към връх Сютка или към Доспат.
•   Крепост Кулата – неизследвана крепост, която е играла помощтна роля в системата от крепости на Цепина. От нея се разкрива възможност за фотосафари към връх Сютка, крепостта Цепина, връх Милеви скали и рида Алабак, към цялата Чепинска котловина.


Планински водачи към сдружение СУТКЯ

Последна промяна (Вторник, 18 Декември 2012г. 21:27ч.)

 

Ракитово - кулата Градот

Екопътека “Историческа”

Надморска височина: 1305 метра
Местоположение: на юг от Ракитово, центъра на Ракитово - Мостът  Бундевица – Сиромахово – м. Дронтовица – м. Градот – м. Кулата Обратно: м. Кулата - м. Мачев кладенец – м. Доловете – м. Горски пункт- ул. Васил Левски - центъра на Ракитово.
Достъп: център Ракитово – моста на Бундевица – 20 мин. Моста Бундевица – местност Кулата – 3 часа и обратно – 2часа.
Цвят на маркировката – Зелен.


Това е пътеката, по която може да се стигне от Ракитово до историческите местности Дронтовица, Градот и Кулата. Тя е предназначена преди всичко за любителите на историята, но е прекрасна възможност за отдих и на всички, които обичат гората и студената планинска вода.

Исторически и природни забележителности по екепътека “Историческа”:
•    “Партизанската явка” – това е мястото, от където най-известният партизанин от Ракитово Никола Божанов е започнал своя път.
•    М. “Песакот” – там местните хора традиционно почиват, преди да тръгнат по стръмната пътека към м. Дронтовица.
•    М. Дронтовица– това е било мястото на тракийските дионисиеви празници. Наоколо има тракийски могили. Мястото е защитено от вятър, има вода /там минава водопровода за Ракитово/ и чудесна поляна. Условията за бивакуване са много добри, защото може да се дойде и с кола /джип/ през м. Блатца / около 12 км. от Ракитово до Дронтовица, 7-километровият участък от Ракитово до Блатца е асфалтиран/. Може да се направи просто разходка от вилната зона на Ракитово до Дронтовица за барбекю, защото пътят пеш от Сиромахово до Дронтовица е около 2.5 часа.
•    М. Калето м. Градот и м. Кулата са взаимно свързани. На Градот е имало тракийско селище, Кулата е била тракийско светилище, а на Калето е имало тракийска крепост, която е защитавала селището, светилището и мястото на дионисиите – Дронтовица. Впоследствие е останала само Кулата, превърната в крепост по времето на деспот Слав, която е била свързана с крепостта Цепина. От своя страна м. Градот е чудесно място за бивакуване и къмпингуване, ако бъдат създадени условия за това.
•    Вековният бук – под м. Кулата, по пътеката към м. Мачев кладенец има огромен бук, на който не се знаят годините. Около него има и други вековни букови дървета.
•    М. Мачев кладенец – дава началото на Втори дол. Той е с постоянен дебит през всички сезони на годината. Водата му е чиста и много вкусна. Наоколо има малини, къпини, гъби и билки. От Ракитово до кладенеца се стига за около 1 час и възможно да бъдат правени самостоятелни излети до там за барбекю, гъби и билки. Кладенецът се намира точно под крепостта Кулата и застанал на това място, всеки може да усети, да почуства физически идеята за непревземаемостта на Кулата. Наоколо има местности с интересни имена, една от които е “Имането”. Не са правени археологически разкопки, но за дейността на иманярите се носят легенди.

Планински водачи към сдружение СУТКЯ

Последна промяна (Вторник, 18 Декември 2012г. 21:27ч.)

 

Ракитово - връх Сютка

ЕКОПЪТЕКА  “ЕКСТРЕМНА”

Надморска височина: 2186м.
Местоположение: на юг от Ракитово. Тя свързва м. Гаралов чарк с връх Сютка. От Ракитово до м. Гаралов чарк се пътува с кола, пътят е асфалтиран, около 22 км. Минава се през м. Блатца, м. Ремово, м. Качаков чарк.
Достъп: Изходен пункт – м. ГАРАЛОВ ЧАРК, пресичане на река ДОЛДОРАНА, м. КАБАТА - / възможна отбивка до МОМИН КЛАДЕНЕЦ – около 200 м. / - връх СЮТКА.  Време за преминаване – от м. Гаралов чарк до връх Сютка около 3-4 часа, за връщане от 1.5 – 2 часа.
Цвят на маркировката  - Жълт.


Исторически и природни забележителности по екопътека “Екстремна” са :
•    ВОДОХВАЩАНЕТО в м. КАБАТА – това е може би най-високото водохващане в Родопите. На тракийски думата “каба” означава мочурливо, влажно място. Там има множество извори, част от които са каптирани и са включени във водохващането на Ракитово. Особеното тук е, че са почти под върха, на около 2000 м. надморска височина. В м. Кабата се минава край скали, има чудесна поляна. Мястото е защитено от ветровете и е чудесно за бивакуване. Посетителите могат да се насладят на чудесна панорама към Средните Родопи и кулата “Снежанка” на Пампорово.
•    МОМИН  КЛАДЕНЕЦ – той е най-високият кладенец в района. Намира се на около 200 м. от поляната в м. Кабата. Водата е кристално чиста и изтича под налягане от един процеп / цепка/ в скалата. Има пхредположение, че името на връх Сютка /Сутка/ е дошло от кладенеца. На тракийски су/т/ка е процеп, цепка, цепина, теснина или момиче. Заради това кладенецът се е наричал от траките “Су/т/ка” – Цепина, Цепка или Момин кладенец. Тъй като траките са обожавали скалите и изворите след време върхът е взел името на кладенеца – Сутка, а местните кора са продължили да наричат кладенеца Момин кладенец.
•    Връх СЮТКА – вторият по височина връх в Родопите – 2186 м. Вероятно по време на турското владичество името на върха от Сутка е станало Сютка. На турски “сют” е мляко и тъй като върхът дълго време е покрит с мъгли  и сняг Сютка е означавало  “млечният”, “белият” връх. Краеведът Стефан Захариев, живял преди Освобождението, го нарича “Гьоз тепе” – връх “Окото”/от “гьоз” – око и “тепе” – връх/ . Това чудесно наименование ни напомня, че този връх е един от най-красивите в България. При ясно време от него може да се види почти цялата ни страна като на длан – Рила и Пирин, Стара планина и Средна гора, Средните Родопи и Тракийската низина. Почти всеки турист, изкачил се на Сютка, отправя поглед на юг, за да търси белеещите се води на Бяло /Тракийско/ море. На връх Сютка има изградени два заслона. Върхът е част от Баташката планина – Западните Родопи. Склоновете му, особено северните и югоизточните, са обрасли с високи смърчови гори – истински иглолистни дебри, развъдник на мечки, диви свини, диви петли /глухари/, сърни и всякакви други горски обитатели.


Планински водачи към община Ракитово.

Последна промяна (Понеделник, 31 Октомври 2011г. 19:38ч.)

 

Ракитово - Пашино бърдо

Надморска височина: 1600 метра
Местоположение: на юг от Ракитово. Център на Ракитово -  МОСТА БУНДЕВИЦА – СИРОМАХОВО – м. ДРОНТОВИЦА – м. ТУМБЕВИЦА – м. ПАШИНО БЪРДО   Алтернативен маршрут: Център на Ракитово -  МОСТА БУНДЕВИЦА – м. Парка – м. Варниците – м. ТУМБЕВИЦА – м. ПАШИНО БЪРДО
Достъп: от центъра на Ракитово до мост Бундевица  - 20 мин. От мост Бундевица до Пашино бърдо – 4 часа. Цвят на маркировката - Жълт.

До м. Пашино бърдо се стига по три пътя : по път за кола през м. Блатца и м. Кемалица, по пътека пеш през м. Дронтовица, по пътека през м. Горна Варница. Цвят на маркировката – червен до Дронтовица, до Тумбевица се върви по камионен път без маркировка, след това жълт до Пашино бърдо.

Исторически и природни забележителности по този маршрут са :
•    “ПАРТИЗАНСКАТА ЯВКА” – това е мястото, от където най-известният партизанин от Ракитово Никола Божанов е започнал своя път.
•    М. “ПЕСАКОТ” – там местните хора традиционно почиват, преди да тръгнат по стръмната пътека към м. Дронтовица.
•    М. ДРОНТОВИЦА – това е било мястото на тракийските дионисиеви празници. Наоколо има тракийски могили. Мястото е защитено от вятър, има вода /там минава водопровода за Ракитово/ и чудесна поляна. Условията за бивакуване са много добри, защото може да се дойде и с кола /джип/ през м. Блатца / около 12 км. от Ракитово до Дронтовица, 7-километровият участък от Ракитово до Блатца е асфалтиран/. Може да се направи просто разходка от вилната зона на Ракитово до Дронтовица за барбекю, защото пътят пеш от Сиромахово до Дронтовица е около 2.5 часа.
•    ДВАТА ВЕКОВНИ БУКА – намират се на поляната в м. Тумбевица. Не са оградени и не е определена точната им възраст.
•    ЩАСТЛИВАТА ЕЛА – намира се на около 50 м. от поляната в м. Тумбевица, в ляво от пътеката за м. Пашино бърдо. Това е една ела с диаметър около 2 м., пречупена на височина 7-8 м., пречупената част е със 7 върха. Елата е “щастлива”, защото е на няколко века /пределна възраст за ела/, но не е отрязана, а е прекършена от снега през зимата на  2002 г. – може да се каже, че е “умряла” от старост. С ръце могат да я обгърнат 3 – 4 човека.
•    ТРАКИЙСКА КРЕПОСТ  и  СВЕТИЛИЩЕ от V в. пр. н. е. – намира се на около 200 м. от поляната в м. Пашино бърдо. Повече са известни като СКАЛАТА на Пашино бърдо.
М. Пашино бърдо е едно от най-обичаните мста  от местните хора. Ракитовци го наричат “ПЕШИН БЪРДО”, което ще рече “Първото бърдо”. Това наименование показва, че тук е имало старо тракийско селище, което впоследствие е било преместено / на по-ниско място /. Тук има изградени бази за отдих на Община Ракитово ,с капацитет  10 места. Има чудесна вода – изворна и отклонение от водопровода  на Ракитово, базата на общината има агрегат.
Има традиция да се правят само излети до м. Пашино бърдо, като пътят от Ракитово до тази местност пеш се изминава за около 4 часа. Има и път за кола през м. Блатца, около 15 км. По традиция всеки, който отиде до м. Пашино бърдо, посещава тракийската крепост – светилище. Там от скалата има незабравима панорама към яз. Батак, ридът Каркария, Алабак, селищата от Чепинската котловина. Край Скалата на Пашино бърдо расте най-дъхавият здравец в района.
•    РЕЗЕРВАТ  МАНТАРИЦА – през 1968 г. планинския дял между гр. Ракитово и връх Голяма Сютка е обявен за резерват с име “Мантарица”. Целта е опазването на най-старата гора в Родопите- иглолистна, широколистна и смесена, както и на уникалното обиталище покрай билото “Петлите” на глухари – вид застрашен от изчезване както в България, така и в Европа. През 1972 г. ЮНЕСКО включва резервата в програмата “Човек и биосфера”.
Над 700 тревни храстови и дървесни видове се простират върху 1072 хектара. Често се среща мечка, а още – елени, сърни, заек, дива свиня, лисица. Птичето царство е представено от орли, соколи, черен щъркел, лещарка, гривяк, черен синигер, голям пъстър кълвач и много други.
При преминаване през резервата движението става само по маркираната пътека. Не се разрешава отклонение от пътеката, късане на цветя, гъби и треви, палене на огън, бивакуване и т. н. 
•    ВРЪХ ДОМУЗАЛАН - От Пашино бърдо пътеките към връх Сютка и връх Домузалан тръгват заедно, след около 400 – 500 м. в резерват Мантарица се разделят. От скалата на върха се открива чудесна панорама към яз. Батак, рида Каркария и връх Мел.

Планински водачи към община Ракитово.

Последна промяна (Четвъртък, 09 Май 2013г. 18:45ч.)

 
Още статии...
Кой е на линия
В момента има 6 посетителя в сайта