Дорково

Дорково е село в Южна България. То се намира в община Ракитово, Област Пазарджик. Село Дорково се намира в планински район, като е заобиколено от красивите горски масиви на Родопите. Разположено е на двата бряга на р. Мътница, в североизточната част на Чепинската котловина. Лежи в южните поли на рида Каркария, който е част от Баташката планина. Най-близкото селище е Костандово (ок. 4500 жит.), намиращо се на 3 km на югозапад. След него е общински център Ракитово (с 10 500 жит.). Велинград е на 14 km югоизточно от Дорково. Водоснабдяването на селото се осъществява чрез каптажите „Цигов чарк“ (ср. дебит 4,5 л/с) и Дуковец (0,6 л/с). Името на селото вероятно произлиза от гръцката дума ??????, „доркас”, която означава елен. Най-ранният документ за с. Дорково, с непроменено до сега селищно име, е от 1515 год. и в него са записани 135 християнски домакинства и 5 вдовици, както и 3 мюсюлмански семейства. Според Стефан Захариев към 1850 год. в селото има 40 помашки къщи и 140 жители-помаци. Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година към 31 декември същата година в Дорково живеят 1284 помаци.  Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от селото. До нея се стига по 6-километров асфалтов път. Тя е изградена на конусовидния връх Цепина (1136 m). Завладяна от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 год., деспот Алексий Слав се обявява за независим.
В периода 1246-1254 год. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 год. твърдината е завладяна от османските нашественици. В района на Дорково е открито палеонтологично находище. В м. „Илин кладенец” са открити фосили на мастодонти (бивни, кътници и др.) на възраст няколко млн. години, което ги прави най-древните открити останки на тези животни в Европа.
Местността е забелязана от български геолози още през 70-те години на 20 век, когато те са търсили находища на полезни изкопаеми. Тя прави впечатление и на геолога Тодор Николов. През 1984 год. е организирана проучвателна експедиция, а през 1985 год. е организирана международна експедиция начело с проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, която открива части от скелети на мастодонти. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници. Находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 год. В Дорково се провежда Международен фестивал за автентичен фолклор, за който идват туристи от Япония, САЩ, Германия и други страни. Провежда се от 1996 год., като от 1999 год. гостуват чуждестранни състави от Гърция, Полша, Молдова, Унгария, Сърбия, Турция, Хърватия, Чехия, Република Македония, САЩ, Испания, Мексико. През 1999 год. е записан в международния календар на НС на ЦИОФФ – България.