Батак

Батак е град в Южна България. Той се намира в Пазарджишка област и е в близост до град Пещера. Градът е административен център на община Батак. Батак се намира в планински район на 1036 м надморска височина в долината на Стара река по двата й бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове (бърда) 100-200 м над равнището му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилнева скала, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг — с Доспатска река и яз. Доспат, на изток — с река Въча, на север — с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност „Баташки снежник”. Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите — вр. Баташки снежник (2082 м), вр. Голяма Сюткя (2185 м).
Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от гр. Пещера, на 35 км от областния център Пазарджик и на около 55 км от Пловдив, на 15 км от гр. Ракитово и на 27 от гр. Велинград.

Климат

---

Климатът на Батак е преходно-континентален, повлиян забележимо и от надморската височина. Валежите са от 670 до 680 л/м2 годишно. Поради разположението си градът е запазен от силни ветрове. Средната годишна температура е около 10° С. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял вятър”. Зимата е с обилни снеговалежи до 63 см в града и до 150 см по околните възвишения. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като привлекателен планински курорт.

Население

1876 год. – 6000 души; 1884 год. – 1815; 1887 год. – 1956; 1892 год. – 2368; 1900 год. – 2886; 1905 год. – 3356; 1910 год. – 3764; 1946 год. – 5783; 1956 год. – 10372; 1962 год. – 10261; 1976 год. – 6000

История

Баташките околности са обитавани от най-древни времена. Доказателство за това са откритите архиологически обекти: развалини на многобройни (близо 20) тракийски, римски, византийски и славяански крепости, над 10 черкви и манастири, тракийски могили, римски мост и др.
Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност годината, в която възниква днешният Батак.
Според ниякои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на тогавашното селище било Батево, от брат или от бате, наречено така, вероятно от самите бежанци, избягали от поробителите, или от насила потурчените техни братя от селата в Чепинската котловина по време на турската инвазия. За това свидетелства един ръкопис, приписван на поп Методий Драгинов от 17 век и смятан от съвременните изследователи за фалшификат. Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху взидания камък на чешмата при Кричимски манастир „Рождество Богородично”, върху който се разчитат както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 год. Настоящото си име селището получава по врвме на турското робство. Предполага се, че поради труднопроизносимостта на името за османските поробители Батево бива сменено на Батак – в превод от турски „кал”, по причина на езерото, което се намира в близост от северозападната му страна – езеро, което селяните наричали „блато”, а турците – „гьол” или „батак”, защото по-голямата му част била покрита с растителни корени, преплетени над водата и обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му.
Стратегическото географско положение на Батак, разположен от двете страни на Стара река в подножието на високия родопски връх Скардак (Баташки снежник), в котловина, обградена от вековни планински дървета, защитена от север с непроходимо блато, не е случайно. Именно тук първите заселници са търсили закрила от фанатичните нападения на свирепите османски завоеватели. По този начин те не изгубили бащините си традиции, съхранили вярата и обичаите си, за разлика от другите населени места в Родопите, които били насилствено асимилирани и принудени да приемат исляма. Трудните условия за живот направили батачани сурови, решителни и безстрашни. Дърводобивът се превръща в основния поминък на населението.От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си с близките народи от Средиземноморието и Западните Балкани. Батак става притегателна сила за много родолюбци, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Все повече нараства желанието на свободолюбивото населението за независимост. В Батак израстват видни духовни дейци като игумен Йосиф Строителя, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния „Български буквар” (1844 год.) Георги Бусилин и др. В съзнанието на българите гр. Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 год. При потушаването на въстанието през май 1876 год. местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално „миролюбивите” башибозуци впоследствие извършват безпощадно масово клане, по-известно като Баташко клане. Част от населението бива обсадено в църквата „Св. Неделя” в продължение на дни. Обстановката вътре е драматична — недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000 души) са убити. Посочената днес на място информация гласи, че преди въстанието Батак има население 8000 – 9000 души, а след това остават едва около 1200. Благодарение на славната саможертва на Батак за освобождение на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Това дава моралното право на Русия да се намеси и скоро да обяви Освободителна война. При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Батак са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През 1963 год. Батак придобива статут на град.

Религия

Населението е съставено предимно от християни. Основната религия е православие. Най-старата църква в града, както и една от най старите в областта, е „Св. Неделя”. Построена е през 1813 год. Батачани съградили църквата „Св. Неделя” за 75 денонощия. В храма църковните служби се изпълнявали на черковнославянски език, докато навсякъде в другите черкви било позволено да се служи само на гръцки език.

Културни и природни забележителности

Батак е сред стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
• Исторически музей — Батак, 08:30-12:30 ч. и 13:30-17:30 ч. без почивен ден, има печат.
• Язовир Батак и местността-курорт „Цигов чарк” са разположени в Западните Родопи на 21 км от Велинград и на 7 км от общинския център Ракитово. Те са идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра леглова база от всички категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за водни спортове и риболов.
• Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500-1700 м. Характерният за Родопите релеф – редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите „Широка поляна” и „Тошков чарк”, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих.
• Местността Беглика заема т.н. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм. височина 1700 м. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм.
• Местността Кара тепе на 28 км южно от Велинград, предлага на туристите чудно красива природа. Само на 8 км от нея е местността Селище — живописна долина, в която през цялата година преобладават слънчевите дни, а на туристите, които обичат лова, тези местности и горските стопанства предлагат добри условия и разнообразен по вид дивеч.
• Язовир Доспат и град Сърница са на 50 км от Велинград. Свързва ги асфалтиран път, който върви успоредно на реките Чепинска и Доспатска. В селото и около язовира са изградени почивни станции, вили, мотели и заведения, предоставящи всички удобства на туристите.
• Атрактивни са и двата резервата – Беглика (заедно с язовира „Голям Беглик”) с площ 415 ха, обрасла с вековни иглолистни дървета, и „Дупката” – природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО.
• Паметниците на хълма, от където се вижда целияш Батак и кръстът, построен през 2007 год. до паметниците.

Редовни събития и обичаи

• Един много интересен обичай е паленето на обредни огньове – в „процепи” на Сирни заговезни (прошки) обикновено м. февруари – март. Структурата на процепа представлява много висока дървена греда около която се натрупва слама и се подпират конусовидно дървени дъски. Целта е да се получи много висок огън над 4 метра. Процепите се палят вечер и са разпололожени по възвишениата около града, така че да са видими от всички страни. Всеки квартал прави свой процеп като целта е той да е най-висок. В последните години вместо слама и дървени греди върху гредата се нанизват една върху друга стари гуми от автомобил. Събитието е повод за веселие на стари и млади. Всички се чернят с въглени от огъня, за да се уплаши и избяга лошото и за здраве. През този ден по традиция се иска прошки от близки и роднини за сторените грешки.
• 15 август – Успение на Света Богородица – храмов празник на църква „Св. Успение Богородично” в Батак. Почита се с общ събор при параклиса „Латинска Света Богородица”, като всяка къща прави курбан – обикновено се коли агне, осветено преди това от свещеника. Там се служи служба, свети се вода. На тази местност се варят курбаните и се раздават за здраве.
• Регионален фолклорен събор за автентичен фолклор – 15 август, телефони за връзка: 03553/22 22.
• Ежегодно честване на годишнината от Априлското въстание – 17 май, празненствата включват отслужване на панихида в храм-паметника „Св.Неделя”, поднасяне на венци пред вечния огън и основните крепости на априлци, тържествена заря проверка и празненство на пл. „Освобождение”.