История

Баташките околности са обитавани от най-древни времена. Доказателство за това са откритите архиологически обекти: развалини на многобройни (близо 20) тракийски, римски, византийски и славяански крепости, над 10 черкви и манастири, тракийски могили, римски мост и др.
Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност годината, в която възниква днешният Батак.
Според ниякои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на тогавашното селище било Батево, от брат или от бате, наречено така, вероятно от самите бежанци, избягали от поробителите, или от насила потурчените техни братя от селата в Чепинската котловина по време на турската инвазия. За това свидетелства един ръкопис, приписван на поп Методий Драгинов от 17 век и смятан от съвременните изследователи за фалшификат. Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху взидания камък на чешмата при Кричимски манастир „Рождество Богородично”, върху който се разчитат както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 год. Настоящото си име селището получава по врвме на турското робство. Предполага се, че поради труднопроизносимостта на името за османските поробители Батево бива сменено на Батак – в превод от турски „кал”, по причина на езерото, което се намира в близост от северозападната му страна – езеро, което селяните наричали „блато”, а турците – „гьол” или „батак”, защото по-голямата му част била покрита с растителни корени, преплетени над водата и обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му.
Стратегическото географско положение на Батак, разположен от двете страни на Стара река в подножието на високия родопски връх Скардак (Баташки снежник), в котловина, обградена от вековни планински дървета, защитена от север с непроходимо блато, не е случайно. Именно тук първите заселници са търсили закрила от фанатичните нападения на свирепите османски завоеватели. По този начин те не изгубили бащините си традиции, съхранили вярата и обичаите си, за разлика от другите населени места в Родопите, които били насилствено асимилирани и принудени да приемат исляма. Трудните условия за живот направили батачани сурови, решителни и безстрашни. Дърводобивът се превръща в основния поминък на населението.От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си с близките народи от Средиземноморието и Западните Балкани. Батак става притегателна сила за много родолюбци, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Все повече нараства желанието на свободолюбивото населението за независимост. В Батак израстват видни духовни дейци като игумен Йосиф Строителя, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния „Български буквар” (1844 год.) Георги Бусилин и др. В съзнанието на българите гр. Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 год. При потушаването на въстанието през май 1876 год. местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално „миролюбивите” башибозуци впоследствие извършват безпощадно масово клане, по-известно като Баташко клане. Част от населението бива обсадено в църквата „Св. Неделя” в продължение на дни. Обстановката вътре е драматична — недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000 души) са убити. Посочената днес на място информация гласи, че преди въстанието Батак има население 8000 – 9000 души, а след това остават едва около 1200. Благодарение на славната саможертва на Батак за освобождение на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Това дава моралното право на Русия да се намеси и скоро да обяви Освободителна война. При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Батак са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През 1963 год. Батак придобива статут на град.

Религия

Населението е съставено предимно от християни. Основната религия е православие. Най-старата църква в града, както и една от най старите в областта, е „Св. Неделя”. Построена е през 1813 год. Батачани съградили църквата „Св. Неделя” за 75 денонощия. В храма църковните служби се изпълнявали на черковнославянски език, докато навсякъде в другите черкви било позволено да се служи само на гръцки език.